В блога "На Върха" има грешки. Чудесно!
Няколко "полицайки" от "граматическа полиция" ме попитаха защо има грешки в блога?
Краткият отговор е: защото когато правиш каквото и да е, грешките са част от пътя.
Те са доказателство, че си готов да вървиш по път, който е неясен и не знаеш къде ще те отведе. Някои може да не разбират или да не одобряват ... готов си да изследваш.
Грешките са етикет, който слагаме на неща, които са различни от общоприетите, или резултатът е различен от очаквания.
Този, който не се осмелява да направи нещо, той не прави (видими) грешки. А бездействието каква стратегия е?
Много хора не правят нищо, за да не бъдат критикувани. Страхът от критика е нещо много страшно за много хора.
Може би това датира от времената, когато хората са живели в племена. Ако направиш грешка, това може да се окаже фатално за теб или друг от племето ти.
Нека се върнем в днешно време и конкретно за статиите.
Толкова ли е фатално да има изпуснати запетайки в една статия? Бих казал в 99% от случаите - не!
Ето за всички "граматически полицаи", които се радват на редките случаи (1%), в които е важно да има запетайка.
Пример 1:
Баба ми беше разказвала една притча за човек, който е трябвало да бъде съден.
"Да се обеси не, да се помилва" - човекът да бъде пощаден
"Да се обеси, не да се помилва" - присъдата ще се изпълни
http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/layfstayl/pritcha-za-zapetayata-i-neynata-vazhnost
Един беден селянин, който имал многолюдна челяд, бил принуден да открадне гъска, за да нахрани домочадието. За зла участ го заловили и го изправили пред съда. Явили се двама царски съветници - първият бил на страната на правосъдието и говорил колко страшно престъпление е извършил селянинът. Докато слушал пламенната тирада на обвинителят царят отсякъл "Да се обеси!". Писарят, който записвал случващото се в залата също записал "Да се обеси".
След това обаче заговорил вторият царски съветник. Говорил за това как селянинът досега винаги е бил порядъчен, как е работил дълги години за царя, как жена му е умряла от страшна болест и е посегнал да вземе чужда собственост , защото у дома го чакат гладни дечица. Бил е в безизходица. Разчувствал се владетелят, размислил и отменил предишното строго наказание: "Не, да се помилва". Писарят чинно добавил:
"Да се обеси, не да се помилва!"
И така, на другият ден бедният селянин, въпреки че бил помилван от царя, увиснал на бесилото. Присъдата била изпълнена точно така, както била записана - дума по дума...със сгрешени запетайки.
Извода оставяме за онези, които смятат, че няма абсолютно никакво значение къде поставят запетаята.
Пример 2:
“Let’s eat, Grandma” - Бабо, нека да ядем
“Let’s eat Grandma” - Нека да изядем баба
Това поражда въпроса - кое е важното за читателя и какви са неговите приоритети?
Целта е да вникне и разбере идеята, която е споделена в статията в следствие на преодоляни трудности и житейски уроци или активно да търси грешки, които галят егото му?
Измамно е усещането за превъзходство, когато критикуваш или търсиш грешки в нечия работа или някого. Истината е, че хората винаги ще имат различно мнение и/или ще критикуват, независимо какво правиш. Всеки си е в правото да има мнение и вкус за нещата. Така трябва да бъде. Без мнение е още по-лошо.
Решението е - човек да си изгради "по-дебела кожа” и да върви смело по пътя, който е избрал. Кое е по-важно за теб - твоето лично мнение (за теб самия) или мнението на другите?
Ти кога за последно си позволи да сгрешиш или да бъдеш смел/а, като пробва нещо ново?
П.П.: Изразявам благодарности на полицай от граматическата полиция Х. Димитрова за залавянето на грешки, които са се опитали да нападнат граматическото качество на тази статия.
Светослав Маринов
Latest posts by Светослав Маринов (see all)
- Фрийлансъри: работа от вкъщи, кафе или споделен офис - 20.09.2024
- Интуиция и случайности - 14.09.2024
- Как да запомняме хора и имена от бизнес събития - 16.11.2023