Аудио вариант на статията
Видео вариант на статията
Миналата седмица си работех от едно от кафетата в София и дочух един телефонен разговор.
Човекът, който говореше по телефона спомена 4-5 пъти, че за да станело нещото, което обсъждат (той) трябвало да има късмет. Опитваше се доста да убеди събеседника си, че това е правилото за успех – да имаш късмет.
Замислих се и малко го изкритикувах на ум човека, но истината беше, че преди години и аз в това вярвах т.е. че малко неща зависят от теб и нещата най-вероятно са предначертани вече т.е. ако се проваля нямам вина... колко удобно.
Проблема на подобно мислене и даже вярване, че е така, създава чувство за безпомощност у хората, защото ако нещо не „зависи” от теб, как би могъл да промениш ситуацията?
Да вярваш в късмета е, че някой, някъде в някакъв момент ще ти помогне за нещо ... обаче този момент може никога да не дойде, или да дойде прекалено късно.
Дали бихме имали по-различни резултати, ако повярваме, че този някой, от когото зависи късмета ни може да бъдем самите ние?
Още нещо: няма ли да е „по-сладка” победата, ако ние сме си постигнали успехите със своите собствени усилия, преодолявайки хилядите препятствия по пътя?
Светослав Маринов
Latest posts by Светослав Маринов (see all)
- Фрийлансъри: работа от вкъщи, кафе или споделен офис - 20.09.2024
- Интуиция и случайности - 14.09.2024
- Как да запомняме хора и имена от бизнес събития - 16.11.2023