Ако работиш много – ще кажат, че си прекалено амбициозен или че „не живееш“.
Ако не правиш нищо – ще те нарекат мързелив, неамбициозен, загубеняк.
Истината е проста: Каквото и да правиш, някой винаги ще има мнение.
Не можеш, а и не трябва да угодиш на всички. Всеки споделя мнения, опит спрямо опита, който има, личните ограничения и вярвания има.
Животът не е състезание за одобрение.. Всеки има свое виждане как „трябва“ да се живее, но само ти носиш отговорност за собствения си път.
Няма как да угодиш на всички – и не е нужно
Много хора прекарват години, опитвайки се да се харесат на всички около себе си – шефове, роднини, клиенти, приятели. Това поведение има име: угодничество (от англ. people pleasing).
То се проявява, когато постоянно поставяш чуждите нужди пред своите, казваш „да“, когато искаш да кажеш „не“, и се страхуваш от разочарованието на другите повече, отколкото от собственото си неудовлетворение.
В краткосрочен план това може да изглежда като доброта. Но в дългосрочен, но води до изтощение, загуба на идентичност и вътрешен конфликт. Така човек изоставя сам себе си.
Защо прибягваме до угодничество (people pleasing)
Угодничеството не е слабост, а е защитен механизъм, изграден още в детството или в трудни житейски ситуации.
Хората, които постоянно се стремят да угодят на другите, най-често го правят по няколко дълбоки причини:
- Страх от отхвърляне – когато сме свикнали, че любов и приемане получаваме само ако „сме добри“ и се държим по определен начин.
- Ниска самооценка – когато не вярваме, че заслужаваме уважение просто такива, каквито сме, започваме да го „печелим“ чрез обслужване на чуждите нужди.
- Нарушени лични граници – често хората не знаят къде свършва тяхната отговорност и започва тази на другите.
- Желание за избягване на конфликти – за много хора конфликтът означава опасност или болка, затова предпочитат да се съгласяват, дори когато вътрешно не са ок с дадена ситуация.
- Социално възпитание – особено в култури, където се цени послушанието, тишината и „да не правиш проблеми“.
И макар това поведение да идва от разбираеми причини, то често води до натрупване на неудовлетвореност, пасивна агресия и усещане за празнота. Защото, когато винаги поставяш другите пред себе си, с времето започваш да се чувстваш невидим, дори за самия себе си.
Защо първо трябва да се погрижиш за себе си
Знаеш ли защо в самолетите казват: „Първо поставете кислородната маска на себе си, после на човека до вас“?
Защото ако си в безсъзнание или в лошо състояние, не можеш да помогнеш на никого.
Същото важи и в живота. Ако си емоционално изчерпан, ако си изтощен, ако не се уважаваш, не можеш да си полезен нито на семейството си, нито на бизнеса си, нито на когото и да било.
Когато се грижиш за себе си – ставаш по-добър лидер, по-добър партньор, по-добър човек. Не от его, а от осъзнатост.
Крайностите не водят до щастие
Разбира се, не става дума за егоцентризъм. Ние живеем в общество и отношенията ни с другите са важни. Но истинският баланс е възможен само ако вътрешно си стабилен.
Да даваш от сърце, а не от вина. Да помагаш, защото искаш – не защото се чувстваш длъжен.
Крайностите – да си жертва или да си над всички. Пътят е в баланса, но за да го намериш, трябва да се научиш да чуваш и усещаш себе си.
В заключение
Ще бъдеш критикуван – каквото и да правиш. Това е част от живота. Но дали ще се оставиш чуждите думи да ти влияят или те спрат по пътя към целите и мечтите ти това зависи само и единствено от теб. Колкото по-рано поемеш отговорност за себе си, толкова по-рано ще видиш промяна.
Постави себе си на първо място, за да откриеш своята сила, да вдъхновяваш и постигнеш своята мисия.
Защото когато си в мир със себе си, вече няма нужда да се доказваш пред другите.
Светослав Маринов
Latest posts by Светослав Маринов (see all)
- Ще бъдеш критикуван – каквото и да правиш - 14.10.2025
- Непоисканите съвети - 10.08.2025
- Какво правиш, когато не знаеш? - 02.03.2025