Емоционален глад - 7 съвета за засищането му.

Тези, които живеем в "западния" модел на икономика, управление,  мислене и т.н. често страдаме от едно недохранване.  То обаче не е физическо.  Често даже сме в другата крайност на нещата и не знаем как сме стигнали там. И аз си имам някакви килца в повече и за емоционалния глад разбрах точно като търсих източника на нещата. Опитвах разни диети и хранителни режими с ограничен успех и тогава установих, че храненето бе просто симптом, а не реалния проблем. Въпроса не бе до дисциплина и нашето умение да се насилим да правим нещо. Така след ровичкане, слушане на хора и наблюдение на себе си открих основния злосторник. Аз, пък и не само, живеем в модел създаващ изключително много емоционален глад. Всичката работа, задължения, ангажименти и информация които ни обсипват получават от нас емоционални реакция. Дори да я прикриваме тя си остава,  изразходва енергия и поражда глад, който се опитваме да заситим по всевъзможни начини - всякакви пристрастявания към наслаждаващи или опияняващи вещества, и не само. Шопинг терапия, нови придобивки,  пък даже и посноянното търсене на адреналин също са признак на емоционален глад. Списъкът не свършва там.  Това, което искаме е да почувстваме някаква доза щастие, приятно чувство, било то от нещо познато или нещо ново.

Както можете и сами да се досетите това може да ни коства финансов, волеви, здравен  ресурс, пък в  най-лош случай - и без това оскъдния ни емоционален ресурс който искаме да заредим, особено като видим колко бързо сме се върнали в старото си състояние. Все ресурси, които ни трябват за пътя към върха, в личностно и професионално отношение.

Има много естествени начини за зареждане,  които даже не забелязваме като любовта на любимия човек, както и контактите с добри приятели. Те обаче не са неизчерпаем кладенец и не винаги са налични. Не можем да разчитаме само на тях. Да гладуваме когато ги няма и като се появят да им се нахвърлим като гладни зверове. След няколко такива изяви те ще почнат да ни избягват. Бил съм и от двете страни в горния пример и като глада ми дойде в повече реших да разровя в себе си и да систематизирам за мен,  пък  и за вас някакви идеи за справяне със задачата:

1. Намалете разхода.

Звучи лесно но всеки пробвал се знае,  че не е. Това не значи да се опитаме да спрем да генерираме или показваме емоциите си. Бил съм там и не го препоръчвам. Нужно е да търсим кои емоции къде можем да си спестим. Хваща ви червения светофар на 5 поредни кръстовища, някой в транспорта ви ръчка, улицата ви е мръсна и на дупки,  съседа ви пуши в асансьора,  държавата не струва, колегата не ви е чул от първия път... или петия. Случва се и за съжаление по-често от колкото ни се иска. Приемете го. Простете несъвършенствата на света и хората около вас. Те са тук и няма смисъл от повтаряща се емоционална реакция освен в случаите когато тя ви мотивира и помага да промените нещо. Недейте да ръмжите с двигателя на място. Горите си бензина.

2. Отворете сетивата си.

Много хора разчитаме на някое основно усещане, било то вътрешно или външно за насищане. Като човешки същества обаче ние имаме достатъчно сетива за емоционално насищане. Освен вкуса,  който е моя любим имаме обоняние, осезание, зрение и слух, които можем да изполваме към външния свят (не само към нашия партньор) за наслада. Опитайте се като почувствате глад, какъвто и да е, да потърсите някаква наслада от някое сетиво, което не ползвате толкова често. Все ще се намери нещо, което да ви донесе удоволствие преди шоколада или това, в което намирате вашето удовлетворение. Сигурно няма да удържите каиша първите няколко пъти,  но е начало.

3. Радвайте се и на малкото.

Как се пълни едно море? С много капчици дъжд на огромна площ. Не пренебрегвайте малкото просто защото е малко. Някои хора смятат че емоционалното задоволяване трябва да се случи като си купят нещо осезаемо за джоба им - последния модел дрехи, телефон или пък БМВ ако имат тази възможност... или просто някаква нова и скъпа придобивка. Да. Тя храни, но на каква цена?  Истината е, че можем да се "нахраним" достатъчно евтино. На цената на 30 минути разходка, в парк или в града, което предпочитате като просто обръщате внимание и "наблюдавате"  света около вас с някое от сетивата се и вашата реакция. Кое ви зарежда и как? Мъже, ограничавайте все пак зяпането на женски гърди до рамките на приличното ;).  И пак изследвайте дали реакцията ви е "Българите имаме най-красивите жени"  или "Ех,  защо тази не е моя".  Както можете да се досетите ако сте стигнали до тук -

4. Прецеждайте позитивното.

Щем да ядем - розовите очила си тряват. Това не значи да живеем в  магически и нереален свят.  Има достатъчно неща които няма да ни го позволят.  Дръжте очилата си в джоба обаче и когато някой изрично не изисква от вас да сте сериозни си ги слагайте.  Дори и лелките и чичовците да ви гледат с неодобрение сякаш вандализирате публичното пространство с вашата усмимка не им обръщайте внимание.  Да си щастлим не е подсъдимо.  Вие сте си единствен обвинител,  съдия,  свидетел и жури по темата. И забравете бабините дивотии дет да показваш щастието си не било добре.  Те за това повечето пенсионери изгарят от щастие като ги гледаме по улиците.

Намирайте по няколкоминути на ден в които просто да се радвате на всичко 😉

5. Тренирайте да плувате в многото.

" Всеки ден, всеки час, навсякъде има материал ".  Понякога трябва да го събирате капчица по капчица, но понякога идва и повече. Когато дойдат тези щастливи мигове научете се да плувате в тях, да обръщате внимание на детайлите и да намерите начини да си съхраните и за после. За това правите и снимки ;) . Пазете се обаче и от пренасищане. Всяко хубаво нещо си иска и подобаваща почивка. Не я пренебрегвайте. Това ме води до-

6. Почивка.

От простия 15 минутен стоп през деня до дълбоките медитации и съня организма ни "храносмила" емоциите когато си почива от външни възприятия и изискванията на нашето съзнание. Тогава ние превръщаме ресурса в енергия, която да ни движи. Дайте си го. Западния свят може да не гледа с добро око на почивката, но нека не забравяме че западния свят по този повод е открил чудеса като затлъстяването, диабета, сърдечните удари при младите, антидепресантите, сънотворните и какво ли още не за да притъпи, байпасира или заблуди емоционалния глад безуспешно. Давайте ди нужната почивка за да не преоткривате неща по-лоши от топлата вода.

7.Базата.

Тази точка е пак форма на почивка но този път от гледна точка на нови възприятия. Света е изпълнен с много неизвестни неща, които чакат да ги пробваме и изучиме. Освен че зарежда с гориво това ни и изморява. Необходимо е през известно време да се спираме, да се връщаме в познатот и да интегрираме новота в нашата основна система. Всеки пътешестващ се връща у дома веднъж на известно време да остави сувенири, снимки, да си изпере дрехите и екипировката, да си почине общувайки с хората,  споделяйки и осъзнавайки емоциите преди да тръгне пак. Важно за това обаче е да си откриете базата. Не мога да наблегна колко важно е това. Това е мястото, където ще можете да се върнете всеки път, когато се чувствате уморени, изтощени или просто да възстановите увереност в себе си. Откриването му може да започнете като си зададете въпроса "кои са трите позитивни думи които определят нещата, които са ми донесли най-голямо удоволствие в живота. Какви съществителни,  прилагателни,  глаголи са свързани с тях.  Пример ф планина,  диво,  скитане - мое си любимо 😉По този въпрос има написано много из интернет. Търсете и ще намерите, пък по-нататък и аз ще качвам каквото намеря.

Емоционалната ситост е тема, която може да се разглежда много дълбоко и аз ще продължа да я изучавам защото е сериозен проблем за нашия свят. Междувременно ако някой има съвети или коментари ще се радвам да ги сподели долу.

Надявам се горе написаното да ви е от полза в намирането на вашия път в приключението на живота и не забравяйте, че сме тук да греем с нашата уникалност и да развиваме мечтите си заедно :)